Не е за мен това...
Понякога мечтите ни са неизпълними, защото сами ги определяме като такива. На практика се самосаботираме, като си слагаме бариери, които ни ограничават.
„Мечтая да мога да рисувам, но никога не съм била добра в това. Дори едно цвете не мога да нарисувам като хората.“
„Мечтая да съм фотограф, но снимките ми изобщо не се получават и изобщо не ме бива.“
А колко снимки направихте? Десет, сто или десет хиляди? Записахте ли се на курс? Намерихте ли ръководство за следване? Общувате ли с хора от същата област? Потърсихте ли начин да подобрите дори съвсем мъничко лошите първи снимки, които сте направили?
Това се учи. Ако го искате - можете да се научите. Дори гениалните художници (писатели, архитекти, спортисти, математици...) не са се родили такива. Научили са се. Искали са го повече от всичко. Дали са времето, енергията си, понякога и здравето си, но са се научили. Толкова са го искали, че са крадели от съня си, от хляба си, от времето си за храна и за семейството си, от другите художници... Вие толкова ли го искате? Искате ли го достатъчно, за да сте готови да платите цената? Защото ако е така – ще го имате.
А ако не е така – отново помислете потребността от какво задоволява тази мечта. И когато си изясните това потърсете други начини да задоволите тази потребност.
И не, не е необходимо да станете следващият Ван Гог. Достатъчно е да вземете решение и да предприемете действия. Има толкова много информация в интернет, всевъзможни курсове и ръководства от почти всяка област, която може да ви хрумне, които можете да купите или да изтеглите безплатно и да следвате. А ето и един отзив от интернет, по повод книгата на Марк Кистлер „Да се научим да рисуваме за 30 дни“, няма да го цитирам буквално: 36 години мислех, че от мен става художник, колкото от хипопотам - балерина, и по-нататък показва в снимки растежа си докато следва стъпките, удивителен напредък, наистина. Има толкова много начини да направите това, което мислите, че не можете, стига да се отървете от това ограничаващо вярване.
Познавам един немски архитект, чиято страст към рисуването го изпрати на 70-годишна възраст да учи живопис в Сорбоната (Université Paris III - Sorbonne Nouvelle) и от 15 години преподава рисуване на малки групи възрастни, а в много от местните учреждения висят негови картини. Да, на 85 е, не грешите. И да, преподава само веднъж седмично, но прави това, което обича и „в което не бил достатъчно добър, за да издържа семейство“. И очите му светят. Колко 85-годишни хора познавате, на които очите им светят?
Една самотна майка с професия безкрайно далеч от изкуството определи петък за творчески ден и през този ден не се заема с нищо друго, освен ако не е крайно наложително. Е, тя има друга страст, но това няма значение. Така че цената не винаги е висока, постижима е, стига да искате да я платите.
Между другото, преди известно време посетих изложба на френския фотограф Жорж Ру. След като проявил снимките от Перу, където снимал кондори, видял на тях странни точки, които приел за мистерия. Та изложбата е на тези „мистерии“, уловени докато снимал съвсем други неща. Не ми стана ясно какво изобщо има на фотографиите. Не мисля, че и на фотографа му е ясно. Защо споменавам това ли? Ами защото един фотограф, на чийто фотографии нищо не се вижда, е намерил начин да организира изложби по цял свят с нищото, което се вижда. Успешни изложби. Ами респект! При това снимките са проявени от видео-материали, снимани в продължение на цели седемнайсет години. Цяла изложба от случайни неща, хванати от обектива назад през годините, без никаква идея да бъдат показвани, поне не и докато най-накрая не ги е забелязал. Очаквал ли е това? Търсил ли го е? Не. Но е снимал, снимал, снимал, снимал... И ако ще прави снимка след снимка някой, който е вече утвърден фотограф, не важи ли това в още по-голяма степен за някой начинаещ?
Така че се заемете. Колкото можете – толкова. Свалете очакванията. Правете лоши снимки, лоши картини, лоши презентации и лоши сценарии. Правете нескопосани кукли от плат и разкривени къщи от кибритени клечки, и всичко, което искате, но „не ви бива да правите“. С времето ще ставате все по-добри. И кой знае какво ще откриете по този път.
Въпросите, които да си зададете:
Защо не вярвам, че мога да направя това?
Какво мога да променя, за да постигна това?
