От другата страна на наградата.
Всички ние искаме да сме щастливи, спокойни, здрави и богати. Искаме по-добър живот, по-добра връзка, по-хубава кола, по-платена работа и по-всякаквидругинеща.
Искаме невероятна физика, но това значи и тренировки, пот, изтощение, болка. Това ще ни струва промяна в начина на живот, пренасочване на време за спорт от други занимания като телевизия или срещи с приятели, лишаване от някои храни, може би спиране на цигарите ако пушим, което от своя страна ще доведе до ограничения на хората, с които се виждаме и местата, които обичайно посещаваме и т.н., и т.н. Невероятната физика е наградата, останалото е цената. Готови ли сте да платите тази цена?
Искаме да започнем собствен бизнес или да станем финансово независими. Но това няма да стане, освен ако не намерим начин да приемем риска, несигурността, повтарящите се неуспехи и да работим безумни часове върху нещо, което нямаме представа дали ще бъде успешно или не. Собствения бизнес и финансовата независимост са наградата, останалото е цената. Готови ли сте да платите тази цена?
Искаме партньор, съпруг. Но в крайна сметка, ако не искаме да рискуваме да бъдем отхвърлени или не желаем да предприемем действия – няма да го привлечем. Това е част от играта на любовта. Не можем да спечелим, ако не играем. Не и докато вечер след вечер галим котката пред телевизора и го чакаме да влезе на белия кон директно в хола ни. В който най-вероятно няма място за кон. Всъщност, на вратата на същата онази приятелка, която неволно сложи началото на тази история, та на вратата на скъпата ми Д. веднъж позвъни един желаещ да се задоми ерген, макар че нещо не се оказа правилният. А после й позвъни още един. Така че, всичко е възможно. Може да се случи и това, но аз някак си не бих разчитала.
„Дай за да получиш.“ Вече сте го чули. Може да е клише, но е самата истина, при това проверена лично от вас. Една хубава сутрин от някое училище отидоха ли у вас, специално да ви помолят да ви издадат диплома? Не, нали!? Дванадесет дълги години плащахте със ставане рано сутрин, с време, с енергия, с напрежение, с парите, а често и с нервите на родителите си - цялото ви юношество и по-голямата част от детството ви... От университета също не отидоха у вас специално да ви помолят да ви издадат диплома. Определено не отидоха. Платихте си с време, пари и енергия да се подготвите за изпитите и да влезете (както и с онези 12 години преди това). И продължихте да плащате години наред, за да ходите на лекции, да се готвите и явявате на изпити, както и за да се издържате през цялото това време. Плащахте още с умора, недоспиване, безсънни нощи и напрежение. И най-накрая срещу цялата цена, която платихте - получихте заветната диплома. Категорично не ви е паднала от небето.
Това е. Първо давате каквото струва – после получавате каквото ви трябва: диплома, работа, умения, финансова независимост, партньор, екскурзия, кола, червена рокля...
Нещата имат цена. И ако не я платите – няма да ги получите. Това е. Не вярвам да сте изненадани.
Въпросите, които да си зададете:
Какво ще ви струва това, което искате?
Готови ли сте да платите тази цена?
