Да спечелиш договора срещу себе си.

Уйлям Джеймс изтеглил късата клечка още с раждането си. Родил се или пък се сдобил впоследствие с всевъзможни заболявания - увреждане на очите, проблеми със слуха, постоянно повръщане влачещо след себе си тежки ограничаващи диети, непоносими спазми и болки в гърба, кожни проблеми, неврастения и т.н., и т.н., неща, които направили ежедневието му тежко и нещастно. Присмеха на другите деца не помогнал нещата да станат по-розови. Като добавка неизменно и систематично се провалял във всичко, с което се захване.

За да станат нещата още по-лоши останалите от семейството му се справяли далеч по-добре: баща му бил един от най-известните интелектуалци на Америка в средата на 19 век, брат му е световно известният писател Хенри Джеймс, другите му двама братя се прославили с участието си в Гражданската война, а на сестра му Алис била присъдена наградата Пулицър. Така че „Уйлям Джеймс с късата клечка“ бил не само обект на присмех навън, но и обект на разочарование и подигравки у дома. Провалил се и в последният даден от баща му шанс, който го записал в Медицинското училище в Харвард.

Уйлям посещавал известно време лекциите и напуснал, но вместо да се върне в къщи се записал за експедиция в амазонските джунгли, трудна, тежка и опасна задача, където пък за капак се разболял от едра шарка, понеже само това му липсвало. Изтощен от болестта и от засилилите се болки в гърба се наложило да прекрати участието си. Експедицията обаче продължила пътя си, а той се оказал изоставен сам насред джунглата, на месеци път от дома си и без никаква идея как изобщо да се върне. В крайна сметка се добрал до там не знам по какви неведоми начини, вече напълно отчаян, с новата диагноза, с която се „окичил“ - суицидна депресия и с решението да се самоубие, тъй като е безполезен и не го бива за нищо. Някъде по това време попада на лекция на известен психолог за свободната воля, която го впечатлява дотам, че решава да си даде една година отсрочка. Сключва нещо като договор със себе си. През тази една година ще поеме отговорност за ВСИЧКО, което се случва в живота му и ще прави всичко по силите си, за да промени обстоятелствата в своя полза и ако след като годината изтече нищо не е постигнал, тогава ще се самоубие, тъй като е очевидно, че е пълен неудачник.

Е, както изглежда Уйлям Джеймс е спечелил този договор. Продължил напред и се превърнал в бащата на американската психология и една от най-влиятелните личности на своето поколение. Първо станал професор по физиология, после професор по анатомия, след това по психология, а още по-късно и по философия. Прекарал цялата си академична кариера в Харвард изнасяйки лекции пред препълнени аудитории, а трудовете му са преведени на безброй езици. Сключил брак с жената, която обичал и която го подкрепяла, и създали и отгледали заедно пет деца. Години по-късно ще говори за своя малък „експеримент“ КАТО ЗА ПРЕРАЖДАНЕ, благодарение на което е постигнал всичко в живота си.

Попаднах на тази история в книгата на Марк Менсън „Тънкото изкуство да не ти пука“, или поне на основната част от нея. В книгата на М.М. разбира се, става дума за много неща (и не мога да кажа, че прегръщам всички с особен ентусиазъм), но това е историята, която определено ме впечатли. Хората постигат успех по какви ли не начини, но това със сигурност е най-всеобхватният, за който изобщо съм чувала. И същевременно е най-простият.

Не можем да променим миналото. Не можем да променим нещата, които вече са ни се случили. Но можем да променим начина, по който гледаме на тях.

В повечето случаи не можем да променим и външните обстоятелства. Но можем да променим изборите, които правим всеки ден и решенията, които вземаме.

Не можем винаги да контролираме повечето събития, но винаги можем да изберем реакцията си спрямо тях.

Да поемеш отговорност за нещата, които се случват в живота ти звучи доста гръмко, но всъщност е нещо съвсем простичко. Колкото и гръмко да звучи, всичко се свежда до простото дай да направя каквото мога, за да подобря ситуацията. Аз. Веднага.

07.08.2021

Това, което правим днес ще има ефект върху всички наши утре.

Всички ние „знаем“ какво трябва да правим. Трябва да работим повече, да спестяваме повече, да получаваме повече пари, да се грижим повече за здравето си, да отделяме повече време на близките си, да се храним здравословно...

Така че защо не го правим? Възможно ли е да не се нуждаем само от повече информация...

а вместо това да овладеем начините, които ще ни помогнат да направим това, което вече знаем, че трябва да правим?