Беше точно преди Коледа. Не бях нетърпелива да започна с украсата. Избирането на подаръци, което превръщах в истинско приключение всяка година - сега ме изпълваше с досада. За първи път не избрах нова играчка за елхата, а самата елха „цъфна“ часове преди празника. Не ми се правеха (и не направих) прословутите си джинджифилови коледни бисквити. Казвам прословути, защото обикновено ги купувах от Икея, украсявах ги, опаковах ги с целофан и панделки, добавях им лични, ръчно надписани картички и ги подарявах на близки и приятели. Забавлявах се да обяснявам как сама съм ги пекла незнам си колко часа специално за всеки от тях, а те пък на свой ред се забавляваха, че си мисля, че ми вярват. Както и да е, джинджифиловите ми бисквити бяха чудесен ежегоден повод за усмивки и добро настроение. Ама на тази Коледа – нищо!
После се оказа, че не е само Коледата. Изведнъж си дадох сметка, че нищо не ме радва истински. Че не присъствам „в момента“. Че съм затънала в безкрайни списъци от задачи и ангажименти, които никога не свършват. Плюс недовършените задачи.
Е как да присъстваш „тук и сега“? Как да се отдадеш на 100% на това, което правиш? Как да се насладиш на разходка в дъжда, на хубава книга в леглото, на готвене за приятели, на украсяване на джинджифилови бисквити, на планиране на пътешествие когато имаш толкова много неясноти, товари и задачи за вършене, че не можеш да освободиш съзнанието си от целия този баласт и постоянно си като пренавита пружина?
Как да го направиш, когато всяка сутрин ставаш с мисълта, че имаш един милион неща за вършене, които чакат и:
1. Не знаеш откъде да започнеш.
2. В опитите си да свършиш всичко, отбелязваш повече задачи за деня, отколкото се побират изобщо в денонощието.
3. Ясното съзнание, че не можеш да свършиш всичко те държи напрегнат.
4. Това допълнително те демотивира и ефективността ти спада под минимума.
5. В края на деня се чувстваш неудовлетворен, че товара от задачи не е намалял, въпреки че си отметнал това-онова.
6. С новия ден идват нови задачи за добавяне и лавината или расте, или в най-добрия случай – си остава колкото е била и предния ден, а товара притиснал раменете ти не намалява.
7. Сутринта ставаш и ... виж т.1.
Е не! Не искам да претичам през живота си без да го забележа.
И така, в опит да намаля напрежението и да си върна присъствието „тук и сега“ съставих един по-различен и доста странен списък:
Задачи – в който попадат наложителните задачи и
Списък Или-или, който буквално значи „Или Днес ще го свърша, Или Днес няма да го свърша.“ и в който попадат всички останали задачи, включително недовършените, дълго отлаганите и „кукичките“ – т.е. нещата, които принципно биха ми доставили удоволствие, като избор на дамаска за претапициране на любимият ми стол или които биха ми били полезни като разчистване на килера от непотребни вещи... и т.н., но с които не се заемам защото се чувствам виновна, че имам по-важни неща.
Освен това спазих принципа „Раздроби на дребни детайли.“, т.е. ако една задача е мащабна и многообхватна я разделям на отделни дейности, всяка от които да е лесна за свършване, напр. „Да реставрирам един стол“ - любимо хоби, за което нямам време – се превърна в „Да шлайфам част от един стол.“ Когато го направя, ще изтрия тази задача и ще добавя нова, напр. „Да шлайфам остатъка от стола.“ Т.е., това е списък който ми дава свободата на избор да отметна една задача или да не я отметна без да се чувствам зле в края на деня, ако съм пропуснала. Нещо като да излъжеш мозъка си в името на свалянето на напрежението.
Поместих Списъка Или-или над основния списък със Задачи подреден последователно с по-дребен шрифт: Или Днес ще разпределя по папки документите от кутията, в която ги събирам (касови бележки, които трябва да бъдат запазени; фактури за битови услуги; гаранционни карти; рецепти и т.н.) Или Днес ще сваля снимките от телефона. Или Днес ще подредя в папка само снимките от коледното парти. Или Днес ще..изпълня обещанието си към..да...
Независимо дали е от Задачи или от Списък Или-или всяка една приключена задача бива задраскана, изрязана и лепната най-отдолу, като последен номер в списъка със задачите. Когато списъкът със задрасканите задачи стана твърде дълъг започнах да ги изтривам, но! добавих и текст под последната задача: хх изпълнени и изтрити задачи". (Понеже обичам да подхранвам добрите промени с колкото е възможно повече мотивация.)
Още в първия ден, в който направих списъка няколко от нещата ме притеглиха да ги отметна веднага. В следващите дни се оказа, че още докато записвам „Или“-тата, ми хрумва, че за някои от тях ми е по-лесно незабавно да ги отметна, отколкото да ги запиша.
За месец имах повече от внушителен брой дребни или не чак толкова дребни неща, преместени най-отдолу в списъка и задраскани с удоволствие, и голяма част от тях бях отлагала с месеци.
Направих този доволно шантав списък единствено в опит да сваля напрежението, а в крайна сметка ползите, които настъпиха далеч го надхвърлиха:
√ Освободих ума си, прехвърляйки върху лист всичко, което трябва да бъде свършено, без да се налага да се чудя дали не пропускам нещо и което иначе непрекъснато занимаваше мислите ми.
√ Смъкнах от раменете си товара от неяснотата какви и колко задачи имам, мога ли да се справя с тях, и кои могат да почакат, и кои – не - имах точна представа какво да направя без отлагане.
√ Свалих напрежението от огромния списък със задачи, понеже Или-тата не са задължителни, а списъкът Задачи включва само наложителни.
√ Създадох си навик да уплътнявам с Или-та кратките отрязъци от време, които иначе остават за разсейване.
√ В края на всеки ден изпитвах задоволство от факта, че съм отметнала планираните задачи за деня, а ако съм свършила дори една съвсем малка задача от Или-или задоволството се удвоява.
√ Недовършените и отлаганите задачи започнаха прогресивно да намаляват, въпреки фокуса ми върху задължителните задачи.
√ Станах по-отговорна към себе си и към другите като спрях да поемам чужди задачи и ангажименти, за които нямам ресурс.
√ Създадох навик да вмъквам в деня си толкова задачи, за колкото има място и така избегнах грешката да надценявам времето, енергията и ефективността си.
√ Най-неочаквания ефект установих няколко месеца по-късно, когато изведнъж се оказа, че без да забележа съм спряла да отлагам. Като истински Професор по Отлагане (ама това е друга тема), мисля, че това е най-голямата, абсолютно страхотна и напълно неочаквана полза, която получих от простичкия Списък Или-или, чиято първоначална цел беше просто да излъжа мозъка си и да сваля напрежението.
Възможно ли е този списък да работи и за Вас?
Опитайте следното:
