100 милиарда неврона. Приблизително толкова съдържа човешкият мозък. Връзките, които тези неврони образуват помежду си са число, което е 1-ца с толкова милиони нули отзад, че се приема за безкрайно. Нашите преживявания, спомените ни, усещанията ни, мислите ни, всичко онова, което ни прави човекът, който сме намира отражение в уникалната конфигурация на квадрилионите връзки между мозъчните ни клетки. Така в течение на целия ни живот, нашият опит и действията ни оставят следи в изключително сложните мрежи, изградени от невроните.
Благодарение на сложните невронни вериги сме в състояние да запазваме спомените си, да развиваме нови личностни черти, да учим нови неща, да получаваме нови и блестящи идеи. Всеки вид дейност кара мозъка да генерира нови невронни връзки. Когато едно преживяване, действие или мисъл се повтаря достатъчно често, в мозъка се изгражда устойчива невронна верига (навик). Колкото повече действия или мисли извършваме в определена посока, толкова по-устойчива става невронната верига, и в крайна сметка се автоматизира, т.е. става навик. А когато дадено умение (действие, мисъл) се автоматизира, то слиза под прага на съзнателния контрол, тоест ние можем да го изпълняваме без да мислим за него и без всякакво съзнателно внимание.
Да ходим. Да говорим. Да свирим на пиано. Да ставаме рано. Да не ставаме рано. Да спортуваме или да не го правим. Да търсим оправдания или да намираме решения... Да обуваме първо дясната обувка...
Голяма част от невронните вериги създаваме напълно несъзнателно. Днес сме се тревожили за едно нещо, утре и в следващите дни за друго нещо, и продължаваме да сме тревожни без самите да знаем за какво дълго след като проблемът предизвикал тревогата ни е решен. Днес сме отваряли Facebook веднъж и още веднъж, и още веднъж, и във всяка свободна минута –и един ден установяваме, че правим това докато ядем, докато пътуваме, дори докато сме на среща с приятели.. Ходим в едни и същи заведения, излизаме с едни и същи дрехи, вървим по едни и същи маршрути... Т.е. ние вземаме решения какво искаме да правим, а после позволяваме на мозъка да ги автоматизира.
Така си вървим през живота с наниз от автоматизирани решения, част от които ни ограбват и ни пречат да постигнем това, което искаме и да бъдем тези, които искаме. Отлагането – за после, за утре, за друг път… Навикът да прекарваме вечерите пред телевизора, често превъртайки програмите в търсене на нещо, което да задържи вниманието ни. Неспособността да кажем „Не“. Преяждане. Завист. Приятелство с токсични хора. Обездвижване. Страх. Мързел. Вманиачено пазаруване. Оплакване. Безпокойство. Списъкът е различно дълъг за различните хора.
И ето ни сега тук, в този момент от живота ни, когато сме залепнали. С невронните вериги, които волно и неволно сме създали. Но и с ясното съзнание за простичкия факт, че можем да изградим нови вериги или да заличим стари вериги когато си поискаме. И в момента, в който осъзнаем това, можем да започнем да моделираме мозъка си по начин, който да ни доведе там, където искаме да стигнем.
Над 40% от решенията, които вземаме ежедневно са продукт на навиците ни, а не на реално направен избор. На практика ежедневието ни е изградено от навици и тези навици са ни довели до тук, където се намираме. Ако това не е мястото, на което искаме да бъдем, то трябва да променим тези навици.
Съвършената биологична машина на вашия мозък ще създаде и автоматизира такава верига, каквато вие решите. Тя не се интересува дали това е полезно или вредно, дали ви води към мечтите ви или ви спира, дали ви ограбва или ви дава криле, и дали е добро или зло. Изборът е ваш. Вие сте този, който преценява това. Тя е тази, която привежда решенията ви в действие.
И така, кои са навиците, които искате да създадете? С кой от тях ще започнете? Не бързайте, доверете се на процеса. Не правете генерални промени, ако нямате ресурс за тях. Отделяйте само няколко минути на ден, но бъдете постоянен. Ще се изненадате какво можете да постигнете. И с времето ползата само ще расте.
Как най-лесно да изберете? Помислете кои са навиците, които изяждат времето, енергията и парите ви – изберете който и да е от тях и започнете с малка положителна промяна – напр. оплакването, което изяжда енергията ни за действие.
Ето какво бих препоръчала:
1. Изберете лесна, положителна промяна, която искате да превърнете в навик и която можете да направите за 5 минути. Искате да спортувате редовно? Само 5 минути спортуване на ден. Да започвате деня спокойно и без напрежение? Само 5 минути на ден. Да разказвате хубави истории за себе си на себе си? Да ядете плодове и зеленчуци? Медитиране, йога или сутрешен ритуал? Нека помислим.
(В продължение на два месеца моят комплекс упражнения беше точно пет минути на ден, но ме придвижи от почти пълно обездвижване след травма до пълно функционално възстановяване.)
2. Каквото и да изберете, правете го ежедневно, по едно и също време всеки ден. Най-добре веднага след устойчив навик, който вече имате - ставане от сън, сутрешно кафе, преглед на пощата, работа, прибиране в къщи... Не бързайте, доверете се на процеса. Фокусът е върху това да го правите редовно, а не върху бързото му създаване.
3. Концентрирайте се върху тази промяна и я правете всеки ден в продължение на 30 дни докато новото действие се автоматизира и на свой ред се превърне в навик.
4. Откажете се от други промени по същото време, така че да можете да вложите цялата си енергия в тази промяна.
5. Съсредоточете се върху насладата от новия навик. Ако ви хареса ще искате да продължите да го правите по-дълго. Ако го правите „защото трябва“, „защото е добре за вас“ или защото „другите правят така“ няма да се придържате към него твърде дълго.
6. Подхранвайте тази промяна с колкото е възможно повече мотивация. Не обсъждайте безпричинно новата си практика. Отбелязвайте напредъка си визуално. (Аз например го отбелязвам със сърчица на борд. Вие може да пълните буркан с красиви камъчета, бонбони, бобени зърна... Или може да ви хрумне друг начин.)
7. Отглеждайте навика постепенно като добавяте 5 мин. към ежедневното си обучение седмично. Ще се изумите колко напредък постигате с течение на времето и как този напредък се разпростира и върху останалите области от живота ви.
* По темата има публикувани книги и много информация в мрежата. За онези, които искат да научат повече бих препоръчала „Мозъкът, това си ти.“ от Дейвид Игълман, световно известен невробиолог и преподавател в Станфордския университет, TED лектор, сценарист и водещ на телевизионната поредица по ВВС „Мозъкът“.
